Александра е възпитаник на Софийски университет “Св. Климент Охридски” специалност английска филология. Езиците са ѝ слабост, обича да чете и да преоткрива нови светове чрез допира на напечатаната редове на хартия. Иска да вдъхновява учениците да харесват изучаването на езици и четенето на книги, защото вярва, че макар опитът да е най-добрият учител, човек винаги трябва да бъде информиран допълнително и да умее да общува свободно.

Определя се като емпатичен човек и винаги гледа от позитивната страна на нещата. Именно това я мотивира да вярва, че може да дава добър пример и да помага на децата. Вижда английския език като един голям прозорец към света и към знанието. Усещането, че може да общува с хора от различни страни и култури винаги ѝ е носило голямо удоволствие и това, че може да помогне на други да отворят тази врата, я кара да преподава с много любов и желание.

Какво те мотивира да бъдеш учител?

За мен мотивацията да бъда учител се корени в това да осъществявам идеи и да движа процеси, в които намирам истински голям смисъл. Децата притежават чиста и силна енергия, която трябва да бъде насочена правилно. Мотивира ме да знам, че давам принос не само към отделни индивиди, но и към цялото бъдеще, защото децата освен своя собствен свят, формират и глобалното развитие на човечеството.

Какво са за теб децата?

Децата са извор на живот и енергия. Ние ги учим и им даваме от себе си, а те на нас двойно повече. Всяко дете е умно и всяко дете има огромен потенциал, достатъчно е само да има кой да го тласне в развитието му.

Твоят любим момент от преподаването е?

Любимият ми момент от преподаването е, когато видя, че децата са ентусиазирани да направят нещо ново и интересно, когато чуя и видя идеи, за които аз самата не съм се сетила, това ме удивява и ме прави безкрайно щастлива. Влизането ми в класната стая и срещата ми с децата винаги става предпоставка да забравя за всичко останало и да се гмурна изцяло в техния свят. Това впоследствие ми дава чувство на огромна радост.

Когато беше дете, каква искаше да станеш?

Ако кажа, че преподаването е било най-голямата ми детска мечта, ще излъжа. Още от дете са ме възпитавали да уважавам учителската професия и са ме учили колко ценна е тя. В детските ми години, обаче, преподаването ми се струваше скучно и натоварващо. След време, може би в гимназията, неволно започнах понякога да си представям, че съм на мястото на госпожата и разигравах в главата си сценарии за това какво бих направила аз, ако бях на нейно място. Тогава за пръв път започна да се прокрадва тази идея в главата ми.