Лилия Симеонова ЗАМЕСТНИК-ДИРЕКТОР
Учител по природа и призвание. Повече от 20 години избира предизвикателството да се занимава с частно образование в България. Счита, че задължително условие, за да бъде това успешно е безусловна Любов – към децата и към всичко, което прави. По професия е учител и знае, че това е изборът и за цял живот. Привърженик е на преподаването чрез комбиниране на методите, без отричане и изпадане в крайности. Вярва, че най-добрите учители са децата, когато имаме ум и сърце да ги познаем и усетим.
Смята, че съвременното образование е добре да се стреми да подпомогне бъдещето на децата, като им осигури възможност за свободно общуване, взаимно уважение, сътрудничество, разбирателство и изграждане на висок личен морал, приемане на различията, радост.
За нея добрият учител се вдъхновява от учениците, от преживяването на преподаването, зарежда се и твори със страст всеки ден ново и ново вълшебство. Добрият учител намира златната среда за контакт с учениците, запазва своя престиж и едновременно е техен приятел.
„Добрият учител следва сърцето си и използва ума си“ – проф. Георги Лозанов.
Какво те мотивира да бъдеш учител?
Никога не съм имала нужда от мотивация, за да бъда учител. Винаги съм знаела, че най-естественото нещо за мен е да бъда учител. Контактът с децата е безценно преживяване.
Какво са за теб децата?
Децата са красотата на планетата. Те са вдъхновение и съвършенство. Те са бъдещето. Те са осмисляне. От нас, възрастните, зависи какво ще посеем, как ще се грижим и отглеждаме поколенията напред, за да става светът все по-прекрасно място.
Твоят любим момент от преподаването е?
Когато часът неусетно е преминал в следващия и никой не се сеща за почивка, и всички сме увлечени, и магията продължава. Когато очите на учениците радостно искрят и питат. Когато излизам от час с усмивка, окрилена и изпълнена с нови идеи и обич.
Когато беше дете, каква искаше да станеш?
Учителка.
Синоптичка.
Лекарка.