Любомир е българо-американски сценарист, драматург, актьор и педагог. След като завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ той се отправя към Калифорния, където придобива магистърска степен по сценаристика от университета Чапман в Ориндж и следмагистърски сертификат за преподаване на творческо писане от университета Антиок в Лос Анджелис.
Продължава развитието си като асистент-сценарист, с колаборации по проекти като „Robin Roberts Presents: Mahalia“ за Lifetime,“ „A Million Miles Away“ за Amazon, както и други за Netflix, Disney и Entertainment One.
Любо придобива преподавателски опит в Глендейл Къмюнити Колидж, в Лос Анджелис, където преподава сценарий на студенти-продуценти, както и в езикови центрове и в частната си практика през годините, като инструктор по английски. Той възприема учителската си ролята си по-скоро като водач, стремейки се да създаде среда на взаимно доверие, уважение и грижа, която да позволява на учениците да практикуват собственото си мислене, да се „провалят“, да получават обратна връзка и да опитват отново. Да не се чувстват съдени или притиснати, а можещи и насърчени.
След като се връща обратно в България, Любо продължава работа по документални проекти в театъра и киното, добавяйки и „актьор в дублажа“ към професионалния си арсенал.

Какво те мотивира да бъдеш учител?

В същността си желанието ни да учим е желание да променяме себе си и света около нас към по-добро. Хората могат да се промeнят и тези промени, а не просто натрупването на информация, представляват истинското учене. Най-голямата мотивация в преподаването за мен е да помогна на колкото мога повече хора да преминат от мястото, на което „не знаят“ до мястото, на което „знаят“, за да могат уверено да продължат пътя си към по-доброто, по който са поели.

Какво са за теб децата?

Пътешественици във времето, които позволяват на нас, порасналите, да надникнем в бъдещето – бъдеще, за което трябва да се грижим с любов, всеотдайност и доверие, но най-вече – бъдеще, в което трябва да се вслушаме.

Твоят любим момент от преподаването е?

Моментът „Аха!“ – онзи момент, когато се случва един космически взрив и се ражда цяла вселена пред очите ми. Това е моментът, когато учениците разберат, усетят и прегърнат знанието. То става тяхно за цял живот.

Когато беше дете, какъв искаше да станеш?

Като малък исках да стана актьор в кукления театър във Видин, където дядо ми работеше. После исках да стана полицай като баща си. После исках да имам собствен магазин като баба си. После да стана учител като другата си баба. После исках да стана писател. После майка ми искаше да стана IT, но аз не исках. Накрая станах всичко, което искам – Любо 🙂